Истина е, че всеки има в домът си някоя кутийка пълна със спомени, независимо голяма или малка е тя, на рафт или в чекмедже, по някакъв начин е свързана с нас и ни напомня на нещо, а ние понякога дори забравяме че съществува. Днес ми напомнихте за моята! А както и всеки спомен си има своята история, моята е по-различна и реших да я споделя с Вас :)

В моята кутия намерих един куп снимки и стари писма на мои роднини, техните приятели и познати, за жалост доста от хората на снимките не познавах, но писмата ми бяха много интересни и изведнъж докато се ровех из снимките и писмата се сетих за моят баща. За мое огромно съжаление родителите ми са разделени и на мен малко или много ми се отразява по някакъв начин, с баща ми не се виждаме много често, по простата причина, че само аз го търсех а той дори не изявяваше интерес да се свърже с мен. Така аз престанах да го търся и вече почти не се виждаме.  Та да се върнем на темата, в моята кутийка със спомени и минало преносно поставям и баща си, понеже той се занимаваше с велосипеди, ето какво ме вдъхнови да направя :