В моята кутия намерих един куп снимки и стари писма на мои роднини, техните приятели и познати, за жалост доста от хората на снимките не познавах, но писмата ми бяха много интересни и изведнъж докато се ровех из снимките и писмата се сетих за моят баща. За мое огромно съжаление родителите ми са разделени и на мен малко или много ми се отразява по някакъв начин, с баща ми не се виждаме много често, по простата причина, че само аз го търсех а той дори не изявяваше интерес да се свърже с мен. Така аз престанах да го търся и вече почти не се виждаме. Та да се върнем на темата, в моята кутийка със спомени и минало преносно поставям и баща си, понеже той се занимаваше с велосипеди, ето какво ме вдъхнови да направя :
Здравейте аз се казвам Мони! Добре дошли в блога ми, моето малко местенце за изработване. Приятно разглеждане ^_^
сряда, 8 май 2013 г.
Истина е, че всеки има в домът си някоя кутийка пълна със спомени,
независимо голяма или малка е тя, на рафт или в чекмедже, по някакъв
начин е свързана с нас и ни напомня на нещо, а ние понякога дори забравяме че съществува.
Днес ми напомнихте за моята! А както и всеки спомен си има своята
история, моята е по-различна и реших да я споделя с Вас :)
В моята кутия намерих един куп снимки и стари писма на мои роднини, техните приятели и познати, за жалост доста от хората на снимките не познавах, но писмата ми бяха много интересни и изведнъж докато се ровех из снимките и писмата се сетих за моят баща. За мое огромно съжаление родителите ми са разделени и на мен малко или много ми се отразява по някакъв начин, с баща ми не се виждаме много често, по простата причина, че само аз го търсех а той дори не изявяваше интерес да се свърже с мен. Така аз престанах да го търся и вече почти не се виждаме. Та да се върнем на темата, в моята кутийка със спомени и минало преносно поставям и баща си, понеже той се занимаваше с велосипеди, ето какво ме вдъхнови да направя :
В моята кутия намерих един куп снимки и стари писма на мои роднини, техните приятели и познати, за жалост доста от хората на снимките не познавах, но писмата ми бяха много интересни и изведнъж докато се ровех из снимките и писмата се сетих за моят баща. За мое огромно съжаление родителите ми са разделени и на мен малко или много ми се отразява по някакъв начин, с баща ми не се виждаме много често, по простата причина, че само аз го търсех а той дори не изявяваше интерес да се свърже с мен. Така аз престанах да го търся и вече почти не се виждаме. Та да се върнем на темата, в моята кутийка със спомени и минало преносно поставям и баща си, понеже той се занимаваше с велосипеди, ето какво ме вдъхнови да направя :
Абонамент за:
Публикации (Atom)